Илон Мъск взима участие в радикална дискусия относно държавната икономика и емпатията, опитвайки се да спаси Западната цивилизация, но какви жертви ще изисква това?
Мъск и неговата амбиция за по-малко правителство
Маската на корпоративния магнат Илон Мъск, преследвайки собствена визия за спасение на Западната цивилизация, се заема с радикално преразглеждане на държавните разходи. Странната му амбиция, се концентрира около програмата DOGE — Министерството на правителствената ефективност, целяща да ореже над 1 трилион долара от разходите на правителството. Въпреки, че много американци все още не разбират напълно какво точно му е наум, дискусиите за “цивилизационна самоубийствена емпатия” стават всё по-осезаеми.
Конспирации и опасения на Мъск
По време на дълго интервю с подкастера Джо Роган, Мъск сподели дълбоката си вяра в теорията на конспирацията, която предполага, че демократите искат да вкарат колкото се може повече незаконни имигранти, за да “завладеят” правителството на САЩ завинаги. Според него, ако демократите получат още четири години, те биха могли да легализират достатъчно хора в ключови щати, така че тези щати да станат “сини” — непоколебими в подкрепата си към демократите. Това е крайна идея, подобна на вече опроверганата “теория за подмяна”, но основният проблем остава, че за немалко неща съществуват фактически дупки.
Цената на емпатията за обществото
На следващо място, за Мъск, емпатията за отделни индивиди е разходна и за сметка на обществото като цяло. Той изтъква, че подобни практики, като осигуряване на медицинска помощ и на незаконни имигранти в Калифорния, са пример за “цивилизационна самоубийствена емпатия”. Споделяйки израза от виден канадски учен, Мъск смята, че съществува “експлоатация на уязвимостта на Западната цивилизация”
Емпатията като “оръжие” срещу съвременното общество
Въпреки че Мъск признава, че емпатията е важна, той вярва, че е основна слабост на западната култура. От своя страна, той по-скоро я описва като “оръжие”, насочено против самата цивилизация. Според него, асоциирането на емпатия с позитивни качества всъщност е насочено към разрушаването на обществото, чиито предпоставки той смята за порочни. Доколко фатална става активната намеса на правителството, е въпрос, който невинаги е лесно да се прецени.
Недоверието му към социалната помощ
Мъск е известен със своята безкомпромисност към разходите, особено след като изразява мнението си, че концепцията за социалното осигуряване е “Понзи схема”. Неговата недоверчивост към лидери, предлагащи текущи социални услуги, е добре отразена не само в интервютата, а и в биографията на Уолтър Айзъксън, което предполага неумолима логика в неговото поведение. Честата му готовност за уволнение на служители в неговите компании е обект на критики и свидетелства за оптичната му представа привидно за “спасяване на човечеството”, но дали не жертва важни човешки взаимоотношения в процеса?
Булевардите на амбицията и рисковете за обществото
Извинение на Мъск и неговата изява на желание да помогне на човечеството, става явна, когато разказва за своите дългосрочни цели — от електрическите автомобили на Tesla до концепцията за размяна на идеи в световен мащаб с Twitter. Но всъщност той не рискува непосредствено да влие на държавната помощ, когато обявява плановете си за ограничаване на разходите. Въпреки опитите му да убеди, че подобната стратегия ще спаси Америка, много хора рискуват да загубят работите си или важни социални услуги в процеса.
В крайна сметка, значението на емпатията в съвременното общество и как Мъск се ангажира с новите стратегии за намаляване на правителствените разходи, поставя на карта множество елементи на взаимодействие между индивидите и системите. Безспорно е, че дори и в стремежа си за напредък, трябва да се помни как чувството на взаимопомощ запазва социалната тъкан. Изглежда, Мъск има пред себе си амбициозен, но и противоречив път, свързващ епохата на технологичния напредък с хуманитарните последици от това.
