Как протестите срещу Тръмп доведоха до безнадеждност у активисти. Ерън Едлоу, част от Женската марша през 2017, днес чувства, че непосилната реалност доминира. Не всичко обаче е загубено.
Протестите срещу Тръмп и вътрешната борба на демократите
Март 2017 г. оказа се важен момент за много активисти, но за Ерън Едлоу, който присъства на Женското шествие, той остава ярка следа. Спомените за онази зима, когато хиляди излязоха на улиците против Доналд Тръмп, изглеждат като далечно ехо. Сега, години по-късно, атмосферата е много различна; вместо вдъхновение, Едлоу пребивава в състояние на безизходица и се стреми да избегне новините, с надеждата да не бъде натоварена от поредните скандали около политика.
Както се задава нова ера на мълчание
Демократическата партия се бори с тектонични промени, а всичко след Тръмп е сложен пъзел от чувства и разочарование. Много от членовете на партията се определят като “деморализирани” и “изтощени”, вместо “мотивирани” към активизъм. А докато протестите срещу Тръмп продължават да предизвикват внимание, реалността е, че много от хората, които някога бяха изключително активни, като Едлоу, сега се чувстват безпомощни.
Изборната победа и предизвикателството на ангажимента
Далеч извън шумните зали на протестите, Едлоу ни разказва за личните си преобразувания. От либертарианец, тя става ангажиран демократ, обединявайки се около идеите и инициативите на Бърни Сандърс. “Демокрацията не е спорт на зрителите” беше нейният мантра. Загубата ѝ на местни избори не ѝ отнема желанието да бъде част от промяната, но животът потопява нейния энтусиазъм в унес и удоволствие.
Нарастваща несигурност в съдебната система
През последните месеци, чувството на безнадеждност расте. Едлоу споделя, че събитията изглеждат така, сякаш Тръмп е отново на власт. Съдилища, Конгрес — всичко изглежда недостатъчно, за да спре новите му планове. Тя не вярва, че правосъдието ще спре Тръмп, а това чувство на безизходица само подчертава нейния мрачен хумор.
Тенденции на съпротива и репресии
По време на разговор с баща си, темата стига до пренебрегването на Конституцията от Тръмп и последиците от това за страната. Протестите, които плануват демократичните активисти, търсят нова енергия, но Ерън остава на границите на ангажимента си. Нейната готовност да изрази мнение е трънлив, но в същото време е задължителен акт на съпротива.
Общост и чувство на безсилие
Все пак, нещо важни остава: усещането за общност. Въпреки че много демократи, включително Едлоу, се чувстват затворени, важно е да се подчертае, че протестите все още е възможно да покажат, че опозицията е жива. За хора като нея, не е лесно да преглътнат факта, че много от техните съратници предпочитат тишина. “Просто ще оставим всичко да се изгоре”, заключава Едлоу, обостряйки личната си безпомощност в контекста на политическата сцена.
В сегашната политическа обстановка, разочарованието и чувството за безизходица доминират сред мнозина, като Ерън Едлоу. От един важен момент на съпротива, тя сега е в различна позиция: да наблюдава и да се поучава, вместо да действа. Протестите, илюстрирани от активисти, показват, че дори в тъгата, събуждането на ангажираност остава жизненоважно.
